Ангел Бончев: Имаме мир, свобода, право на избор. Все още ли мислите, че нещо ни липсва?

Ангел Бончев е водещият с най-много емисии новини в България. Той работи от повече от 11 години в ТВ Европа – единствената новинарска телевизията у нас. Вътре в себе си обаче Ангел пази детето, за това му помага и образованието му – завършил е Театралния колеж „Любен Гройс“, което и до днес му помага в професията. Работата му в новините непрекъснато му напомня колко важно е духовното израстване и мощта на вярата, особено в трудни времена. Водещият има три филма през годините, а през февруари представя четвъртия си –  „Светителят хирург“.

Ти си един от малкото водещи, които са се задържали толкова дълго време като лице на една медия в България – това ти дава самочувствие или те натоварва с отговорност?

В днешния динамичен свят е много трудно един служител да се задържи на едно работно място за по-дълго време, a аз вече 11 години водя новините на ТВ Европа. Зад гърба си имам над 23 хиляди живи ефира. Разбира се, дава ми самочувствие, защото мисля, че съм един от новинарите в България, на които им се е случвало почти всичко по време на ефир и мога да реагирам на всяко събитие в момента на неговото случване. Давам ви пример с Марша на солидарността на 11 януари 2016-а година. Тогава изводих около 6 ефира в един ден с продължителност между 25 и 45 минути всеки, без подготвен предварително текст – всичко се случваше на живо. Същото беше и при атаката в Бургас.

Атентатите в Берлин и покушението срещу руския посланик в Анкара също са теми, които няма как да не бъдат отразени – ТВ Европа беше сред водещите медии при представяне на събитията, тъй като имахме различни коментари от мястото на събитията, от студиото, имахме много включвания без подготовка за мен и за екипа.

Отговорността е огромна, защото отговарям пред три страни. От една страна – пред моите работодатели и колеги, които се грижат за мен и се трудят неуморно, за да бъдат емисиите ни конкурентни на по-големите телевизии, които разполагат и с повече средства. Втората страна, пред която отговарям са зрителите – искам те да бъдат информирани вярно и коректно, с нужната бързина и адекватно представяне. Накрая отговарям и пред себе си. Аз съм амбициозен човек и държа нещата, които правя да са на малко над нужното ниво. Надявам се, че го постигам.

Защо избра да останеш в страната ни?

През годините имах предложения за добри позиции навън, но не съжалявам, останах в България. И тук човек може да се развива и да печели добри пари. Воювам срещу новините, които изтъкват колко е лоша държавата и колко сме зле. Напротив, ние сме достойна нация, която върви напред. Понякога ни липсва малко възпитание, доброта, такт и коректност към околните. Понякога сме индивидуалисти, което ни пречи, но не може да има само лидери в едно общество.

Българите имаме място на тази планета, нищо, че ни се дават тежки изпитания. Бог дава изпитанията само на тези, които могат да ги преодолеят, на силните. Имаме мир, имаме свобода, имаме право на избор. Все още ли си мислите, че ни липсва нещо?

Работиш в първата и единствена новинарска телевизия в България. Кое в новините те кара да не се отказваш от тях?

Новините, които променят света към добро са тези, които ми дават стимул в работата и винаги предлагам да има повече добри новини. 1/3 от живота си аз съм прекарал в новините, аз пораснах в новините – на екран съм, откакто бях на 21, сега съм на 33. Аз съм човекът, представил най-много новини в ТВ Европа, вероятно съм и един от водещите в България с най-много емисии като цяло. Не забравяйте, че в нашата медия водим по 7-8 емисии на ден.

Любовта ме кара да не се отказвам, колкото и тежко да е понякога. Иначе отдавна никой нямаше да помни, че Ангел Бончев е водил новини по ТВ Европа.

Коя е извънредната ситуация, която те е притеснила най-много? Кога адреналинът е най-висок?

Най-притеснен и изморен бях, когато се случи земетресението в Перник през май 2012 година. Много се страхувам от земетресения, а когато се разлюля земята в 3 през нощта, бях буден и преживях голяма паника. През деня бях на работа и имахме емисии почти през половин час, а аз непрестанно имах чувството, че всичко се люлее.

Иначе, най-неприятно ми е да съобщавам за жертви. Любими са ми моментите, когато се работи спокойно и има по-весели новини. Такива, които те карат да се усмихнеш и ти дават смисъл за утрешния ден. Харесвам, когато чета текстове за нов лек за някоя болест, изобретение, което прави живота ни по-лек, любопитни истории на хора и животни.

Жертвал ли си нещо заради професията си?

За мен журналистиката не може да е само професия, аз я приемам като призвание. Тя ме избра. Било е писано да изпълня със съдържание светостта на името ми, тъй като на много езици „ангел“ означава „вестител“, аз се старая да възвестявам добри новини. Както в новинарските емисии, така и православните филми, които също приемам като призвание. Жертвал съм много неща, но когато човек обича нещо или някого, той не страда за жертвите.

Може ли вярата да бъде спасение във времето, в което живеем?

Не само може, а това е единственото, което може да ни спаси. Спасението е избор, спасението е онази награда, която ни е обещана от нашия Господ Исус Христос, която ние ще получим като дар за живота, който водим в земния си път. Ако стъпваме върху отъпканата пътека от Него, неимоверно ще получим вечен живот.

Това, което казвам не са просто красиви думи, а истина, която се потвърждава от всички светии, за които аз правя филми и чийто начин на живот може да послужи за пример на всички.

Един от филмите ми е за свети Лука Кримски, той ще бъде представен на 11 февруари в 9 часа в Драматичен театър Пловдив, нарича се „Светителят хирург“. Той е бил блестящ лекар, архиепископ и е гледал на живота на човека като на Божествен дар. Борил се е за всеки един свой пациент дори случаят да е определян като „безнадежден“.

Как ти се опитваш да достигаш до аудиторията чрез своите филми – разкажи повече за проектите си.

Вече ви споменах за последния ми филм за свети Лука (Войно-Ясенецки). С него ме запозна Негово Високопреосвещенство пловдивският митрополит Николай, когото аз дълбоко уважавам, обичам и ценя. Въпреки че Пловдивската митрополия има своя телевизия, той покани мен да направя филма за живота на свети Лука и ми каза, че е притеснен от всичко, което се случва в България, притеснен е за реформата в здравеопазването, която цели оптимизации и закриване на болници с цел спестяване на средства, и нищо не се споменава за страдащите хора.

Опитвам се да достигна по много начини до аудиторията – предлагам им теми, които друг български журналист не им предлага. Старая се филмите ми да внасят спокойствие в душите им, давам на зрителите не отговори, а въпроси за живота им. Предлагам филми, които дават поле за размисъл, спокойствие, доброта, спасение, святост.

Коя е мисълта, с която не трябва да се разделя един добър журналист?

Не знам, може би трябва да питате някой добър журналист за това. Аз се старая да съм добър човек – това ми стига.

Мислиш ли, че държавата ни е отражение на обществото? За каква промяна мечтаеш?

Ако се обърнем към Бог, промяната ще настъпи мигновено. Няма да бъдем оставени от него. Скоро бях в Грузия, а там 90% от населението са православни християни и са силно религиозни.

Хората не тънат в охолство и разкош, но ходещите по улиците излъчват спокойствие. Това искам да се случи и у нас. И държавата ни е отражение на обществото, и обратното. А държавата ще бъде отражение на обществото, ако то го поиска и си го извоюва.

Къде се виждаш след 10 години?

Виждам се в България, където ми се иска хората да са по-критични към политиците. Искам Народното събрание да не е атрактивно работно място. Искам да има справедливост. Искам да станем по-добри. Искам да станем по-честни. Искам след 10 години да искам различни от изброените до момента неща.

Източник: http://uspelite.bg/angel-bonchev-imame-mir-svoboda-pravo-na-izbor-vse-oshte-li-mislite-che-neshto-ni-lipsva-1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *